гост-автор: Боряна Георгиева

При какви условия работникът/служителят придобива право на безработица ?

Съгл. чл.54а от КСО право на обезщетение за безработица имат служителите, които:

1. Имат осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването
2. Имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта
3. Не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168
4. Не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Не се изисква служителят/работникът да е осигуряван на пълен работен ден. Присключване на трудов договор по Кодекса на труда се дължи осигуряване за фонд Безработица без значение от часовете по трудовия договор. Поради тази причина правото възниква и при работа по договор на 2 часов работен ден.

Период, който участва при изчислението.

Той е 12 от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Пример: Служителят има прекратен договор на 09.11.2018
Периодът, който влиза в уточнението за правото на обезщетение за безработица, е от 08.05.2017 до 08.11.2018г

 

Размер на обезщетението за безработица

Зависи от основанията за прекратяване на трудовия договор и стажа на работника/служителя

В чл.54б ал. 1 от КСО е уточнено,че „Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.“

От това правило има две изключения:

Първото изключение е записано в чл.54б ал.3 от КСО, който казва,че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Тук трябва да подчертая,че чл.331, който до скоро не попадаше в изключенията, вече попада и с прекратено правоотношение на такова основание работникът попада на т.н минимална борса.По своята същност прекратяването по чл.331 е равносилно на прекратяването по чл.325 ал.1 т.1/по взаимно съгласие/, тъй като е прекратяване по съгласие на двете страни.

Второто изключение е записано в чл.54б ал.4 от КСО и казва,че безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Тук на практика начинът на прекратяване няма значение. Щом не са минали три години обезщетението е в минимален размер.

Този размер се определя в Закона за бюджета на ДОО за всяка година.За 2019 г е установен минимален размер - 9 лева на работен ден.

За начална дата на периода се приема датата на отпускането на предходното обезщетение за безработица.От тази дата се брои 3 годишния период на изчакване.

 

Какъв е срокът за плащане на обезщетението?

Съгласно чл.54в от КСО  паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г

Тук има една промяна която влезе в сила от 01.01.2018 а именно до 31.12.2017г срока на изплащане на обезщетението беше според целия трудов стаж на работника и служителя, след този период вече се взима  предвид само периодът след 31.12.2001 г., през който са внесени осигуровки във фонд Безработица.

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г. (години)	Срок на изплащане на обезщетението (месеци)
до 3 години	4
от 3 години и 1 ден до 7 години	6
от 7 години и 1 ден до 11 години	8
от 11 години и 1 ден до 15 години	10
над 15 години	12

 

Кога се спира изплащането на обезщетението за безработица?

Съгл. чл 54г от КСО  изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа. След прекратяване на съответния период обезщетението отново се подновява за оставащия към датата на спиране период. На практика това означава,че при ползване на горепосочения друг вид обезщетение от срока на обезщетението за безработица не се губи.

Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни

НОИ изплаща ли обезщетение за временна нетрудоспособност на лице, регистрирано като безработно в БТ?

 Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" :

...... Правото на парично обезщетение от НОИ за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на условията по чл. 40 от Кодекса за социално осигуряване (КСО): към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение; лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство с изключение на лицата, ненавършили 18-годишна възраст; да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза.

Ако временната неработоспособност е настъпила преди прекратяването на безсрочното трудово правоотношение, няма пречка, на основание чл. 42, ал. 1 от КСО, лицето да получи паричното обезщетение до изтичане на периода на временната неработоспособност, посочен в болничния лист. В случая е без значение, че трудовото правоотношение е прекратено, както и дали лицето е регистрирано в БТ без право на парично обезщетение за безработица.

Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща на основание на чл. 42, ал. 3 от КСО за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Законодателят е наложил ограничения при изплащане на паричните обезщетения за безработица. Не може да се изплащат едновременно от държавното обществено осигуряване парично обезщетение за безработица от НОИ и парично обезщетение за временна неработоспособност. Ограничението за получаване едновременно на обезщетение за временна неработоспособност и на парично обезщетение за безработица се налага от припокриващото се предназначение на двете плащания от държавното обществено осигуряване, а именно да заместят пропуснатото от осигуреното лице трудово възнаграждение и му осигурят средства за живот. В тези случаи законодателството дава предимство на паричното обезщетение за временна неработоспособност.

 

Кога се прекратява изплащането на обезщетението за безработица?

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168;

От това правило има няколко изключения

На първо място съгласно чл.54б ал.6 от КСО лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, получават обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.Тук единственото уточнение, което може да се направи е,че получаваното възнаграждение се гледа като брутна сума а не като нетна тъй като на практика това е реално полученият доход.

На второ място трябва да се обърне внимание на текста от точка първа а именно “започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване “ тук на практика причините са две кумулативно свързани - започване на трудова дейност и задължение за осигуряване. Ако едното обстоятелство го няма, обезщетението за безработица не подлежи на спиране.Като пример мога да посоча работата по граждански договор, по който след приспадане на НПР лицето получава под минималната заплата за страната

Съгласно чл.54д ал.5 от КСО - Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност:

Пример: Отпуснато обезщетение от 01.01.2018 до 30.04.2018 г
Лицето започва да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО от 01.02.2018 до 28.02.2018 вкл. и от 01.03.2018 желае да поднови регистрацията си като безработно.Обезщетението му се отпуска отново въз основа на предходното решение за периода от 01.03.2018 до 31.05.2018 г.В този случай размерът на обезщетението е този, който е отпуснат по предходното решение. Не се изчислява отново правото на безработица,т.е не се взима предвид стажа,основанието за прекратяване и други фактори а единствено се преценява правото на обезщетение за безработица въз основа на чл.54д ал.5 от КСО

---------

Боряна Георгиева е Специалист ТРЗ,основател на Група на практикуващи ТРЗ и ЛС във Фейсбук

Илюстрация:Background vector created by macrovector - www.freepik.com

 

------------------

Чл. 54а. КСО Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1.имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2.  не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3.не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда

Чл. 54б. (1) Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
(4) Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

Чл. 54г. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Чл. 54д. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168;
4. (отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
5. смърт на безработния.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 работни дни.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)
(5) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.